Възторгът и опиянението в стихотворението "Юноша" на Хр. Смирненски
(аргументативен текст за матура)

   Христо Смирненски съчетава в творчеството си символистични и авангардистични елементи, чрез които пресъздава своите идеи за смисъла на живота. Емблематично в тази насока е стихотворението му "Юноша", в което лирическият герой е поставен на границата между детството и зрялостта, между първоначалния възторг от живота и осмислянето на висшите житейски ценности. За Аза личното щастие не може да просъществува, докато около него събратята му тънат в мизерия и нещастие. Ето защо единственото възможно решение се оказва бунтът - разрушаването на стария робски свят в името на народното благо.
   Юношеството се свързва с онзи период от живота, в който човек с възторг открива нови хоризонти и е готов да се бори до последно, за да ги достигне. Ето как още на паратекстово равнище е разкрита драмата на лирическия Аз, търсещ смисъла на своето съществуване. За младия човек светът крие предимно очарование и красота, предадени чрез образа на "цветната майска зора". Интересен тук е контрастът между нея и "сивия ден". Противопоставени един на друг, двата образа загатват за конфликта, който ще настъпи между лирическия Аз и жестоката действителност.
   Сблъсъкът между човека и света е очертан посредством несъответствието между очаквания и реалност. Не "друм от цетя", а "черни стени" са отредени на лирическия Аз. По този начин е разкрита невъзможността за развитие на героя, копнеещ за свобода и щастие. Цветовият контраст допълнително подсилва драматизма в участта на младия човек, обречен на трудности и мъка още в началото на земния си път.
   Силите на Злото в стихотворението са представени като митологични демонични образи, чиято тирания управлява света открай време. "Златолуспест гигант" и "Златний Телец" - това са господарите на човечеството. В тяхната образност се крие стремежът на властващите към материално благополучие посредством експлоатация на обикновените хора. От друга страна чрез библейски символи поетът представя страданието на народа. Тръненият венец, кръвта, сълзите и оковите са част от незаслужената съдба, която той е принуден да носи на плещите си. Синекдохите "изтерзани лица" и "гневни сърца" ръзкриват натрупаните мъка и огорчение от живота и постепенно изчерпващото се робско търпение на онеправданите.
   Назряващата "жестока закана" в душите е подготовка за силното негодувание на лирическия Аз. Неговата млада и страстна натура не може да търпи несправедливостите на света. Ето защо той копнее за промяна, за един нов по-добър свят, лишен от мъка и нещастие. Този обрат обаче е осъществим единствено чрез средствата на борбата, затова тя се превръща в идеал и смисъл на живота за младия лирически Аз. Метафоричните образи на пожара и ураганите изобразяват всесилната човешка маса, която в своето единство е способна да преобърне световния ред. Освен това природните стихии се явяват едновременно разрушителна и пречистваща сила, която ще премахне теглото и обидата на "робския свят", за да възтържествуват равенството и свободата.
   Кръговата композиция придава на творбата завършено звучене и създава усещането за осмислен житейски път. Преминал през възторг, разочарование, възмущение и отново възторг, лирическият Аз открива просветлението в "лъчите на нова зора". В нейния образ се крие любовта към "тълпите", които със своята титаничност увличат и опияняват героя. Открил този висш идеал, той е готов да жертва живота си в негово име. Забележителна тук е промяната в глаголните времена: стихът "не попитах защо ще умра" е трансформиран в категоричното "аз ще знам за какво да умра". По този начин ясно е очертана границата между тъмното безпросветно минало и бъдещето, осветено от идеята за революция.
   Стихотворението "Юноша" представя изповедта на младия човек, изправен пред несъвършенствата на света. Разочарованието от неоправданите очаквания подлага вътрешния му мир на изпитание и поставя въпроса за избора между примирение и борба за промяна. В подобна ситуация единствено силните и непримирими с несправедливостите характери са способни да се изправят срещу света и да променят хода на историята.

Ралица Стоянова,
12 кл., 91 НЕГ „Проф. К. Гълъбов” - София