УЧЕБЕН ЦЕНТЪР ТАРА     ·       ЦПО     ·       НОВИНИ     ·       (+359) 2 980 7432

Живот по време на криза

2015-03-31

Преди време прочетох една история. Един мъж се събудил рано сутринта и застанал пред прозореца, загледан в далечината. На отсрещния тротоар се намирала банката, в която той внесъл парите си. Гледайки натам, погледът му попаднал върху едно петно на стъклото. Нищо и никакво петънце, но така го притеснило!... Почувствал дори, че нещо не е наред с банката, че може да фалира. Облякъл се, излязъл, отишъл до банката и зачакал да отвори, за да изтегли парите си. Негов съсед минал и го попитал защо чака толкова рано пред банката. Човекът му споделил притесненията си и съседът решил също да изтегли своите пари. Изредили се всички хора от квартала и съвсем скоро пред банката се завила огромна опашка от чакащи, които искали да закрият сметките си. На следващия ден мъжът прочел във вестника, че банката фалирала и възкликнал:

- Знаех си аз, че на тази банка й има нещо…

Тази история ми напомня на една друга и много добре позната – история за днешната психоза около кризата, психоза, която побърква обществото. Питам се кое запали фитила на тази какофония с кризата. Едва ли са струпалите се пред банката съседи, дори, май, не са и страховитите проценти на държавните задължения и изтичащите европейски пари. Защото не всеки разбира от цифри и финанси, но всеки разбира от страшни прогнози. Всеки разбира като му се каже, че скоро ще е беден, че може да загуби работата си, че банките фалират и прочие мрачни предвиждания...

Ударът е преди всичко психологически. И вече е нанесен. А сега накъде? Данъците ли ще скачат, заплатите ли ще намаляват или пенсиите съвсем ще се свиват? Ще се режат ли богаташките джобове или пак ще се хвърля прах в очите на обикновените хора, не е ясно. Ясно е едно – трябват действия, и то сериозни, а не само глупави скандали , караници и обвинения. Те няма да помогнат. Няма и да изпълнят обещанието, че „ако българите искат, ще бъдат извадени от блатото”. А и какво значи „ако искат”? Нали заради това е цялата тази психоза? Защото искаме спасение от този живот на спомени и път за никъде. Така че няма място за „ако”. Няма място и за прехвърляне на топката на отговорността в другото поле. Че има нарушители – има (то е ясно). Покривът не е поправен, когато грееше слънце, затова трябва сега да се мъчим, когато започна да вали.

Това е положението! Живеем в криза, реална или измислена – не знам, но че е криза, криза е (и то не само финансова и икономическа). Истинската криза е много по–страшна: тя е духовна и морална... И това е факт. Днес трудно може да се каже, че прекаленото вглеждане в миналото ще ни помогне да погледнем далеч в бъдещето. Така че най–добре да си гледаме напред. За да сме спокойни, че няма да има подаване на пари под масата за по–добро здравно обслужване, за повече сигурност и по–добро образование; че няма да ни плашат разни нагли, октоподи, крокодили, лапачи, пиячи или биячи.

Това ще се случи, когато спрем да се питаме кой е виновен. Защото всеки е виновен. Нещата ще продължават да са зацапани с обвинения и свади, докато всеки не започне да си върши работата. Докато слагат генномодифицирани организми вместо истински стопански култури по пазарните щандове, докато подкупите са по–важни от справедливото наказание, докато едни са по–равни пред закона от други, докато хотелите и моловете са пред парковете и горите, докато грешките на едни замазват бездействието на други, докато не се „клъцнат” октоподските пипала – дотогава ще говорим за живот по време на криза, а не за такъв по върховете.

Засега в България се справяме с едно нещо – песимисти сме, хич не вярваме, но пък как само можем да искаме! И го правим. Искаме да успеем, да „оправим живота си”. Мрънкаме, оплакваме се, обвиняваме, но поне искаме успех, напредък, прогрес. Дотук добре, а сега на къде? Защото не става само с искане, трябват и действия.

Е, да – можем да се справим с тази просволута криза, но единствено и само, когато законът си е закон, а не просто „ врата у поле”.

И все пак, нека бъдем по–оптимистични. Било е и по–зле. Всички знаем. Така че, да не дърпаме дявола за опашката заради някакви си петънца по стъклата.

 

Михаела Илчева

12 кл., Руска езикова гиманзия, гр. Пловдив

Учебен център Тара

ТАРА АКТИВ ЕООД започва дейността си като Учебен център ТАРА с подготовката на кандидат-гимназисти и кандидат-студенти, както и с езиково обучение в гъвкави и атрактивни форми. С лицензия № 200612342 /19.07.2006г. на Национална агенция за професионално образование и обучение към Министерски съвет на РБългария към ТАРА АКТИВ ЕООД се открива ново направление – професионално обучение.

              

ГАЛЕРИЯ