Аналогия

Аналогия между приказките и съвремието ни

Четенето е начин да спреш времето. Начин да пътуваш през него. Как да съхраним любовта към четенето във века не технологиите? Отговорът е доста лесен – не забравяйте какво ви дава. А и какво ви е давало. Помните ли онези гумени или картонени книжки, с които се сблъскахте като съвсем, съвсем малки? Първата ви реакция спрямо тях вероятно е била да ги дъвчете или да се опитвате да извадите картинките и героите, ядосвайки се, че това е една странна нематериална играчка. После обаче някакси думите са започнали да ви правят впечатление. После думите са се свързали магически с цели изречения..

Да си спомним и за приказките, които нашите родители, баби и дядовци са ни чели и разказвали. Трудно е да го повярва възрастен човек, но всъщност повечето приказки са ви направили това, което сте днес. Кого харесвахте? Принца или просяка? Вярвате ли изобщо в принцовете и в принцесите? Забелязвате ли ден след  ден  по улиците на града малката кибритопродавачка? И видяхте ли метаморфозата на грозното патенце? Грижите ли се за своята роза като малкия принц? Пораснахте ли вече или продължавате да носите в себе си детските черти на Пипи Дългото чорапче? Разбрахте ли какво стана с новите дрехи на краля и виждате ли аналогия между приказките и съвремието ни?

Спомням си, че имаше едно издателство с име „От 5 до 105 години“. Това е времето на четенето. И то е ценно за всички нас.

                                                                                                                                                                                                           Една непораснала Ния