ЕТИКЕТИ

учебен център учебен център тара обучение тара курсове матура български език обучения БЕЛ изпит кандидат студенти дистанционно обучение присъствено 7 клас интензивен курс математика кандидат-студенти езикова култура консултации съчинение групи онлайн обучение подготовка есе 6 клас групови умения ускорени литература група 12 клас занималня училище индивидуално онлайн френски език индивидуални знания немски език малки групи център услуги кандидатстудентски 10 клас личностно израстване изкуства едногодишен усъвършенстват история пробен кариерно развитие Тара ученик ДЗИ 5 клас успех чуждоезиково обучение професионално целогодишен английски език руски език деца 1 клас испански език целогодишна езиков кандидатстване кандидат гимназист двугодишен клас рисуване игри публикации кандидат- гимназист НВО Христо 4 клас децата приложни целодневна 3 клас 11 клас психолог 9 клас 2 клас курс 8 клас 5 забавления на открито спортни лятна ваканция консултация Смирненски Йовков Йордан яворов лятна занималня реализация уроци документи
  УЧЕБЕН ЦЕНТЪР ТАРА     ·       ЦПО     ·       НОВИНИ     ·       (+359) 2 980 7432

Бяло - розова приказка (пролетен вариант)

2015-03-31

Цъфнаха дръвчетата... Оо, и те бели и розови като онези снежинки при първия сняг! Каква красота! Но не падат по същия начин: не се стрелват като сребърните ножчета на снега. Грациозно, листенце по листенце се отделят от всеки цвят. Поръсват те като сняг. Няма по-голяма красота! Но нали същото си мислех само преди няколко месеца за розово – лилавия сняг! Обърках се: това сега сняг ли е или бял цвят?

Каквото и да е, все си мисля, че по-хубаво не е било (то, май, и с лошото е така – по-зле, си казваме, не сме били). Такова нямане не е имало! Абе, имало е, имало е, но пустата му къса памет!

Нямам памет за лошото: ей тъй – не искам да имам! Не помня нито Виденовата зима, нито Бойко-Борисовата пролет... Не помня купонната система и опашките за храна, когато през 90-те години синът ми беше малък, нито как по същото време с шишета носехме бензин, за да доизкараме шофьорските си курсове... Не помня нито скорошните протести на „ранобудните“ студенти, нито тогавашните окупации на СУ и блокадите по улиците (без малко да не завършим – добре, че бяха пейките пред Народната библиотека и някой и друг състудент с апартамент в близост до Алма Матер). 

Ако помня нещо, то е с по-голяма давност (може би така ще е с напредването на възрастта). Спомням си истинските зими от детството в Троянския балкан при баба и дядо през ваканциите. Натрупал един сняг, скърца като стъпваш, а партината – цял тунел в двора. Дядо беше висок мъж, а снегът от двете му страни  – по-висок и от него. Все съм се страхувала да не се изгубя из лабиринтите на тези тунели (така страховити са изглеждали те за детския ми ръст). Пролет пък прескачахме с брат ми оградите на съседите по „индиански“ (едната ръка по-надолу от другата и със странна лекота се прехвърляхме през плета, за да берем теменужки в чуждите дворове). А белите и розови цветове от дърветата – благоуханни, ефирни... приказно се стелят върху ни! Незабравимо вълшебство!

Дали днес има такива дръвчета? Цветчетата дали са същите? Съзира ли ги изобщо някой? Аз и сега дълго, дълго ги гледам, но вече през други очи – очите на внука ми Макси (сиянието в тях ме кара да виждам света ту бял, ту розов, но никога сив и мрачен). 

Той не знае за моите поляни. Не познава и дядо, който за него отдавна е на небето, а на мен – все така дълбоко в сърцето. Макси и Левски не е виждал окован и превеждан през заснежените полета на поробена България (той много се вълнува от Апостола и все го рисува сред космически кораби). Снегът отдавна не скърца по „онзи“ начин. По прозорците няма заскрежени цветя. То, май, и зима няма.

 

                                                                                                *  *  *

Понякога се чудя на какво ли се радват днешните деца и си отговарям, че със сигурност не е на това , на което ние някога. Трудно разбираме техните технологични светове и едва запомняме имената на анимационните герои. Четем им с охота вълшебни приказки, но нашите герои, уви, са им далечни, а може би и скучни. Дали днешните малчугани забелязват кога цъфват дърветата и как природата изобщо се вписва в света на „Колите 2“, „Самолетите “, „Despicable me 2“ ? 

Ще ми се те да виждат промените в сезоните (доколкото се открояват все още) и да им се радват с детската си спонтанност! А би било добре и ние да си останем онези, макар и пораснали деца, които чувстват прилив на щастие при всеки трепет на листата, при всеки полъх на вятъра. Да чувстваме сиянието в детските очи... какво по-голямо щастие!

 

                                                                                                *  *  *

Кога се смениха сезоните: доскоро снежинки прехвърчаха, а сега – цветчета от цъфналите дървета! Какво става с тях? А с нас?

Макси, нали аз на теб четях приказка - защо, миличък, ме питаш слушам ли?

 

Марияна Бохотска,

15.03.2014г.

Учебен център Тара

ТАРА АКТИВ ЕООД започва дейността си като Учебен център ТАРА с подготовката на кандидат-гимназисти и кандидат-студенти, както и с езиково обучение в гъвкави и атрактивни форми. С лицензия № 200612342 /19.07.2006г. на Национална агенция за професионално образование и обучение към Министерски съвет на РБългария към ТАРА АКТИВ ЕООД се открива ново направление – професионално обучение.

              

ГАЛЕРИЯ