Човекът - господар на природата?

Човекът - господар на природата?

(Есе)

   Често задаваният въпрос: “ Дали човекът е или не е господар на природата?“, откроява и проблема за отношението между индивида и заобикалящия го свят. Разпънат между естествената сила на природата и навлизането на новите технологии, човекът все повече дава превес на консуматорското, лесното живеене. Отдалечен от първичното, индивидът развива интелекта си и движи техническия прогрес, но по Пътя губи връзката с природата - негова най-естествена среда, негов истински Дом. Яхнал техническия прогрес, създал цивилизацията за свое удобство, чувства ли се човекът и господар на природата или по-скоро е неин слуга?

   Субектът, откъснал се от корените на майката земя, заживял сред достиженията на техниката и усещаш отчуждението на големите бетонни градове, все по-неразумно и безотговорно унищожава природните богатства. Но дали с тези си действия човекът е по-силен от природата и дали това го прави неин господар? Естествено, че не! Природата не прощава високомерието и жестокостта на хората. Изпраща знаци, които трябва да се научим да разчитаме, защото ние сме част от тази природа. Макар и човекът да е най-съвършеното ѝ творение, не трябва да застава срещу нея, а да се замисля за своите действия, носейки отговорност за последствията.

   Очевидно е, че човек не трябва да се опитва да бъде господар на природата, а да живее в хармония с останалите живи същества, дори и с неживата материя. И макар да е „венецът“ на естеството, той все пак не е единствен във вселената. Всяка неразумна човешка постъпка, всяко негово враждебно действие вкарва индивида в противоречие със заобикалящия го свят. В крайна сметка човекът е част от общия пъзел, а породата е негов Дом.

   Мислейки се за всезнайковци, понякога вредим, и то сериозно, не само на самите себе си, с приема на вредни храни, но и на природата с количеството отпадъци, които произвеждаме. Вредните изпарения от заводите и автомобилите, безразсъдното използване на природните ресурси, грубото посегателство върху така крехкия заобикалящ ни свят, показват, че намесата на човека невинаги е за добро.

   От друга страна е очевидно, че човешките намерения може би не са злонамерени в началото. Усвояването на дивата природа, цивилизационните процеси и развитието на технологиите водят до подобряване на човешкия живот и бит. В крайна сметка човек е роден, за да бъде щастлив. Голяма е крачката от някогашното целодневното гонене на дивеча до днешното  свободно време за срещи с приятели на по кафе, до осигуряване на повече време за творчеството, до подобряване на бита ни и улесняване физическата ни работа...

    Всички тези опити на човека да въздейства върху заобикалящия го свят са проява на добри намерения, стига да не е премината мярката в тази намеса, защото природата не е наш враг, а наш Дом и би трябвало да се отнасяме с грижа към нея. Ако сме неразумни, алчни и наивно се помислим за всесилни и по-могъщи от природата, не ние нея, а тя нас ще подчини и дори погуби.

    Природата е изработила своите механизми и начини да компенсира временно неприятните въздействия от човешката намеса, но всяко нещо има своята граница, има своя предел. Когато хората прекрачим с неразумните си действия тази граница, рискуваме да предизвикаме дори екологична катастрофа и да унищожим нашия Дом - природата. Могат да изчезнат различни растения и животни; да настъпят наводнения и земетресения; да бъдат заличени цели острови; пустините да станат по-големи; да настъпят болести, глад и суша, заради замърсените води и почви...

    Безспорно, трябва да се научим да живеем в хармония с природата, да я ценим и пазим, да я обогатяваме, а не да ѝ нанасяме щети. Тя е нашият Дом, нашата майка- тя е първоизточникът на живота. Като част от природата, като нейни деца, ако вървим срещу нея, то ние вървим срещу самите себе си. А кой разумен човек върви срещу себе си?! Очевидно, постоянно сме в ситуация на избор Пирода или Цивилизация. Но нима този избор не е безсмислен: както се нуждаем от техническия прогрес, от достиженията на цивилизацията, то така се нуждаем и от природата. Защото ние сме и тяло, и дух: трябват ни удоволствията в бита, но и полетът на Духа. А природата е тази, която ни обогатява духовно, пречиства ни нравствено, приласква ни в своето убежище като родна майка. Тя е нашият господар, тя е нашият Бог, тя е нашето ВСИЧКО. На нас остава само да ѝ благодарим.

                                                                                                                  Петър Луканов, 12. клас