ЕТИКЕТИ

учебен център учебен център тара обучение тара курсове матура български език обучения БЕЛ изпит кандидат студенти дистанционно обучение присъствено 7 клас интензивен курс математика кандидат-студенти езикова култура консултации съчинение групи онлайн обучение подготовка есе 6 клас групови умения ускорени литература група 12 клас занималня училище индивидуално онлайн френски език индивидуални знания немски език малки групи център услуги кандидатстудентски 10 клас личностно израстване изкуства едногодишен усъвършенстват история пробен кариерно развитие Тара ученик ДЗИ 5 клас успех чуждоезиково обучение професионално целогодишен английски език руски език деца 1 клас испански език целогодишна езиков кандидатстване кандидат гимназист двугодишен клас рисуване игри публикации кандидат- гимназист НВО Христо 4 клас децата приложни целодневна 3 клас 11 клас психолог 9 клас 2 клас курс 8 клас 5 забавления на открито спортни лятна ваканция консултация Смирненски Йовков Йордан яворов лятна занималня реализация уроци документи
  УЧЕБЕН ЦЕНТЪР ТАРА     ·       ЦПО     ·       НОВИНИ     ·       (+359) 2 980 7432

Изборът в "Юноша"

Въпросът за избора в стихотворението “Юноша” на Христо Смирненски (аргументативен текст за матура)

2015-03-31

В едно динамично и бурно време на бунтове и революции, разтърсващи Европа между двете световни войни, Христо Смирненски търси в своето поетическо творчество пътища за преодоляване на неактуалната символистична визия за индивида. Изолиран от реалността и колектива, героят на символистите се опитва да преоткрие смисъла на живота в един субективен свят на блянове и мечти, докато пролетарият на Ведбал е наясно със своите социални очаквания и се превръща в изразител на общите стремежи на класата.
   Лирическият герой от стихотворението “Юноша” – възторженият младеж, споделящ пролетарските идеи за социална справедливост, също търси своето призвание и смисъла на съществуването си. Извървявайки дълъг и драматичен път на себепознание и духовно съзряване, в сблъсъка си с действителността и човешкото страдание, той се отърсва от наивната представа за красотата и райската същност на света, за да достигне до идеята за неговото преустройството чрез себежертва. Наред с добиването на познание и мъдрост във вихъра на живота, индивидът се приобщава към тълпата от онеправданите и угнетени роби на социалната несправедливост, призвани да разрушат със своята стихийност стария и съградят един нов, по-добър свят. В духовното си израстване, заедно с братята по съдба, лирическият Аз намира отговора на своите екзистенциални търсения в себеотдаването в името на другите и в името на на едно по-хуманно, по-справедливо бъдеще.
   Проблемът за несъответствието между възторга на младия, житейски неопитен човек от възможността да поеме своя самостоятелен път в живота и да види мечтите си реализирани, и действителността, която не се вписва в представите му за един красив свят, се загатва още на паратекстово равнище. Юношеството е гранична възраст, когато детските илюзии за света и неговото устройство се сблъскват с реално същетвуващото и разколебан в своята наивна вяра, принуден да преосмисли своите ценности и копнежи, човекът е поставен на кръстопът. И много са пътищата, по които може да поеме, но само един е този, който ще осмисли съществуването му.
   Композиционно творбата е рамкирана от началото и края на житейския път на отделната личност, от която зависи и как той ще бъде извървян. Художественият свят е изграден на базата на контраста, в съотвествие с начина, по който лирическият герой го вижда. Получил шанс за живот, Азът очаква с възторг и опиянение празничната си среща с живота. Аз –формата насочва към изповедния характер на произведението – тон, който позволява на читателя да се запознае с най-съкровените копнежи и илюзорни представи на героя. Признанието “Аз не зная” потвърждава незрелостта на младия човек, обуславяща и романтичната му представа за света (“запленен...от цветната майска зора”; “Поздравих пролетта, поздравих младостта” ). Символистичната образност, използвана при изграждане на света мечта (“друм от цветя”), допълва представата за наивния юноша, който, “възторжен”, е готов да навлезе в живота като победител “ в колесница от лунни лъчи”.
   Антитезисно (“Но не пролет...”) е въведено другото, непознатото за опиянения от своите мечти млад човек, лице на света. Противно на юношеските наивни представи, светът е видян като затвор, където властва мракът – “пред раззинали бездни до черни стени”, “в полумрака”. Яркият конфликт между вярата заслепение на лирическия герой и действителността се подчертава преди всичко от черния цвят (“черни стени”, “черна сянка”) и силно хиперболизираната и метафорично представена картина (“облаци злоба и демонска стръв”, “сред морета от кръв и сълзи”). Създава се впечатлението за едно зловещо, адско пространство, което се подчертава от ключовия за юношеското проглеждане и съзряване образ на човешкото страдание. Слуховата и зрителна представа (“плачове като в сън”, “изтерзани лица”, “гневни сърца”, “с оковния звън”), която лирическият герой добива за терзанията на хората пленници на това невъзможно за живот пространство, е основният мотив за промяната на неговия светоглед. Психологизацията на страдащите, постигната чрез употребата на синекдохи (“лица”, “сърца”), задълбочава драмата на Аза, чиято романтична вяра постепенно се срива до мига на душевното му прераждане – “Аз познах”. Мотивът за познанието бележи съзряването на младия човек и достигането до идеята за социалната несправедливост, която гнети “човешкия Дух”. Приобщавайки се към “своите братя във робски керван”, а именно онеправданите и угнетени хора, лирическият герой прозира причината за техните страдания. Допреди “злодей непознат”, “златолюспест гигант”, сега Злото придобива конкретни измерения – “Златний телец” – символ на властващия капитал, богатството и класовото разделение. Идеята за саможертвата и себеотдаването в името на другите, която бележи избора на лирическия герой, е внушена чрез библейския мотив за месията в образа на “човешкия Дух... под трънен венец”. Прозирайки, че на страданието може да се противопостави силата на духа и волята, Азът достига до идеята за бунт, родена от разочарованието и неудовлетвореността му пред лицето на несправедливия свят, който трябва да бъде преобразуван.
   Характерният за творчеството на Смирненски култ към бунта е свързан с една апокалиптична визия за хаоса и мрака (“мрака на тази земя”), властващи преди съграждането на новия, справедлив свят от титаничния образ на въстаналия роб (“Ураган, ураган от души!), взел съдбата си в свои ръце, сам отговорен за своето бъдеще. Апокалиптичната образност, свързана със пречистващата сила на огъня (“ пожари”, “нека пламне земята”, “нека гръм да трещи, да руши”, “барикаден пожар”) засилва представата за мощта на тълпите, призвани да изградят своя нов свят. Призивният тон на лирическия герой, подчертан от повелителното наклонение (“блеснете”, “загърмете”); градирането на глаголи, изразяващи вътрешното му състояние на устрем и категоричност (“закопнях, запламтях и зова”), и синтезираните възклицателни изречения (“Загърмете железни слова!”, “Барикаден пожар върху робския свят!”), внушават вярата на цяла една социална прослойка, че светът трябва да се промени. Идентифицирайки се с тълпите– творци на своето бъдеще, и тяхната съдба (“залюбен в тълпите”), Азът открива смисъла на своя живот. Светлинната символика на метафорично представените нови идеи, които насочват героя по Пътя на неговото себепостигане (“ пленен от лъчите на нова зора”), подчертават удовлетворението и възторга на човека, открил своето призвание. Оптимизмът е основното чувство, което обзема Аза в края на неговия път, защото смъртта ще бъде осмислена от идела – преустройство на света чрез себежертва (“аз ще знам за какво да умра”).
   Хуманизмът е основна черта на твореца Смирненски, а неговата вяра в способността на човек да гради своя мечтан свят – безмерна. Така и днес ние трябва да не се обезсърчаваме, когато действителността не е такава, каквато сме очаквали, а да се борим за щастието си и да помагаме на хората около нас да постигнат своето, за да споделим заедно радостта от житейския си избор.

Зорница Миткова,
12 кл., 91 НЕГ „Проф. К. Гълъбов” - София

Учебен център Тара

ТАРА АКТИВ ЕООД започва дейността си като Учебен център ТАРА с подготовката на кандидат-гимназисти и кандидат-студенти, както и с езиково обучение в гъвкави и атрактивни форми. С лицензия № 200612342 /19.07.2006г. на Национална агенция за професионално образование и обучение към Министерски съвет на РБългария към ТАРА АКТИВ ЕООД се открива ново направление – професионално обучение.

              

ГАЛЕРИЯ