Как създаваме инвалиди

Как създаваме инвалиди

(Есе)

В един прекрасен летен ден съм се отправила с нескрит възторг към морето – нашето, да не си помислите, че към гръцкото. Ще речете: „То всички бягат от там, тя отпрашва към място, където нито има кой, нито пък ако има, иска да те обслужи“.

Та подремвам си в автобуса – чистичко, прохладно, звучи приятна музика – и дочувам от разговора на двама младежи: „Абе, споко. Отиваш там и те ти дават отговорите за четворка“...

Бързо излязох от дрямката и летаргията на отпускарското настроение. Заповтарях си само ТАМ и ТЕ, ТАМ и ТЕ, ТАМ и ТЕ. Подлудяващо. И отрезвяващо.

ТАМ ще е най-вероятно училището, а ТЕ ще са навярно учителите и директорът, стоящ зад тяхното „помагане“ по време на матурите, както става ясно впоследствие от разговора.

Абе, хора, на това ли му викате „помощ“?! От такава ли подкрепа имат нужда нашите деца?! Кой, къде и защо ги превръща в ИНВАЛИДИ ?! Докога и вкъщи, и в училище ще тичаме да помагаме преди децата ни да са изохкали ?!

...Върнах се в моята си реалност. От години съм все влюбена и все кандидатствам, защото живея с трепетите на своите ученици. Баловете са тръпка за зрелостниците, ама де да можеха и заради матурите да „изтръпнат“ – така, за емоцията.

Матурите не са емоция за тях. За емоцията трябва очакване, а тези изпити са предвидими: Някой идва отнякъде и ти дава едни отговори, за да издигне имиджа на пропадащото си училище. После идва друг Някой, който те приема в някакъв си университет с оценката от преписаната матура. Така не след дълго ставаш „висшист“ – демек, кандидат за безработен (то с тези никакви знания каква ли и работа можеш да свършиш)...

После... имало било младежка безработица и никой не давал път на младите. Даваме, и още как! Ама нали трябва и да се работи. А кой да те научи на работа?

Мама ти оправя леглото и чантата чак до 12. клас. Госпожата, като втора майка, ти подсказва, за да избуташ някак си училище (не че то ти дава реални житейски опори, ама нали трябва да го завършиш). Университетът те поема с радост заради парите, които „вървят“ с теб. Само гадният работодател не те иска. Пък ще трябва и да му работиш: та защо си учил, ако ще работиш?! Но в тая държава, то всичко е гадно!

Виж другаде...

Но това е и друга тема.

Там нашите, инвадилизирани от помощта ни, деца трябва бързо да пораснат и чинно да слугуват, защото там такъв е редът, а и подготовката им е такава. Подготовка за непотребност в един неживян живот. 

                                                                                                                                                                                                                                                          Марияна Бохотска,

                                                                                                                                                                                                                                                Управител на Учебен център ТАРА