ЕТИКЕТИ

учебен център учебен център тара обучение тара курсове матура български език обучения БЕЛ изпит кандидат студенти дистанционно обучение присъствено 7 клас интензивен курс математика кандидат-студенти езикова култура консултации съчинение групи онлайн обучение подготовка есе 6 клас групови умения ускорени литература група 12 клас занималня училище индивидуално онлайн френски език индивидуални знания немски език малки групи център услуги кандидатстудентски 10 клас личностно израстване изкуства едногодишен усъвършенстват история пробен кариерно развитие Тара ученик ДЗИ 5 клас успех чуждоезиково обучение професионално целогодишен английски език руски език деца 1 клас испански език целогодишна езиков кандидатстване кандидат гимназист двугодишен клас рисуване игри публикации кандидат- гимназист НВО Христо 4 клас децата приложни целодневна 3 клас 11 клас психолог 9 клас 2 клас курс 8 клас 5 забавления на открито спортни лятна ваканция консултация Смирненски Йовков Йордан яворов лятна занималня реализация уроци документи
  УЧЕБЕН ЦЕНТЪР ТАРА     ·       ЦПО     ·       НОВИНИ     ·       (+359) 2 980 7432

Най-тъжната страна

2015-03-31

Не коя да е, а нашата собствена родина бе обявена от сп. Икономист за най-тъжното място в света. Жалко, но факт! По всичко личи, че ще ни бъде много трудно да погледнем по-оптимистично на живота. Всеки ден ние и нашите сънародници четем и гледаме какви ли не потресаващи новини, ставаме свидетели на долни прояви и явни лъжи. Въртим се в един порочен кръг, в който място за усмивка и радост няма. Оказва се, че на тази земя щастливи ни правят само месечните доходи. Статията "Богатите, бедните и България" в никакъв случай не е вдъхновяваща и някои хора се засегнаха от нея, но поглеждайки реално на нещата – нима казаното не е вярно?! Как всъщност живеем – достойно или не, вярваме в себе си или се подценяваме, уважаваме ли успехите на другите или ги потапяме в блатото на неудачата?...
С болка отговарям на този въпрос... Ние живеем тъжно. Не мога да кажа, че сме щастлива нация. Може би не винаги сме били най-тъжните в света, но искрата на надеждата отдавна угасна в очите ни. Сякаш всяко поколение е родено в момент на криза, било то ценностна или финансова. Защото хората, засегнати от Кризата, все се чувстват неудовлетворени и нещастни. В днешно време сме обявени за най-тъжните, защото ни липсвали пари. Банално ще е ако кажа, че парите не са всичко и с тях щастие не се купува. Но е безспорен факт, че те въртят света и често имат мирис на щастие (или по-скоро на задоволство). България е тъжна държава, но не само защото сме беден народ. Българите сме тъжни заради собствения ни манталитет, грешна политика и навика ни да предприемаме мерки чак когато нещо лошо се случи.


У нас сякаш всичко е една пародия, направена с лош вкус. Храним се с „първокласни” колбаси, направени от „100% месо”, които ни гарантират не особено дълъг живот, изпълнен с висене пред лекарските кабинети с какви ли не рядко срещани оплаквания. А за да стигнеш до лекаря, трябва да си изтеглил първо заем от банката (в размер поне 2-3 хиляди лева). Само така ще си сигурен, господине, че ще живееш и ще можеш да се грижиш за детето си, което преди дни се роди в болницата в Горна Оряховица. Добре че беше скандалът в медиите относно починалото новородено, че да обърнат внимание на съпругата ти. Тази кратка история на един обикновен човек от Горна Оряховица е пример за част от неволите на българина, който, май, получава помощ само около Коледа.

Защо на всяка Коледа трябва да стоим със сълзи на очите пред телевизорите и да гледаме Българската Коледа и да се надяваме, че нашият есемес ще помогне на бездомните и боледуващи българчета, защото държавата не си е свършила работата! Няма как да сме весели дори и по празниците, защото половината ни роднини са в чужбина, но не на екскурзия, а са избягали на някое по-щастливо място. А ние сме вкъщи и със свито сърце гледаме водещите новини: „Днес майка захвърли новороденото си дете в кофа за боклук… Син закла баща си и по-малкото си братче и не се разкайва… Двама наркомани убиха 87-годишен мъж за 500лв…”. Опитваме се да удавим мъката от тези факти с пиянство на Нова Година (и не само тогава), пък след това – каквото сабя покаже. Какво друго ни остава след такива новини?!

Ние сме тъжни по много поводи и един от тях е, че безвъзвратно губим връзката помежду си – между роднини, съседи, колеги, между съпрузи, между родители и деца… Сещаме се да разговаряме с децата си само след поредния случай на насилие в училище, когато един ученик убие по особено жесток начин приятеля си или когато тийнейджърка умре от гладуване с цел да бъде по-харесвана. Но така ще е, докато едните подражават на борците, а другите на манекенките и докато това е моделът на успелия човек в България. Тъжно е, че това е нашият елит, а не интелектуалци, каквито е имало, а надявам се, и че ще има у нас. Тъжно е, че освен силиконови красавици и преуспели „бизнесмени” имаме и продажни политици (ченгета или не – все тая). Тъжно е, че общуваме все по-рядко помежду си и ставаме все по-малки човечета, а искаме все повече блага (ама да има как наготово)... Една библейска мъдрост гласи – „Дай, за да получиш”. И ние даваме: доверие, гласове на изборите, данъци (кога плащаме, кога не), даваме и рушвети (ама има и кой да ги взема). Ние даваме, но очевидно е, че те – нашите управници, не ни дават това, от което имаме нужда. Трябва ни мъдро управление, безкористност и всеотдайност от страна на нашите избраници, трябва ни национално самочувствие и разширен кръгозор... Е, трябват ни и пари (и колкото повече, по-добре би било). Ама да са честно спечелени, ще кажете. Една моя близка често повтаря: „Честно в тоя живот няма!”. А аз все се чудя да й вярвам или не. Мисля си, че трябва да превъзмогнем отрицателната нагласа към света, колкото и да е трудно дори в моменти като този, когато се редим на опашка за нови лични документи или пък когато контейнерът за смет пред жилището ни не е почистван вече от месец. Неприятните неща ни заобикалят навсякъде.

Тъжно е, че сме членове на Европейския съюз, а повечето от нас продължават да се чувстват като ориенталци и да се държат така. Но не с добротата и открития характер на нашите съседи от Ориента, а с чалгаджийската простащина и разюзданост, превърнала се в манталитет на „демократичния” българин. Тъжно е, че страната ни стои все на последните места в класациите и спечели точно най-необнадеждаващата – за най-тъжната страна (е, и тази за най-ниско ниво на грамотност, но...). Тъжно е, че сме свикнали с това да сме тъжна, бедна държава и не правим много, за да премахнем този етикет. Намираме се както в криза на ценностната сиситема, така и във финансова и икономическа криза. Но нима те не са в зависимост една от друга! Във време на ценностен хаос човек като че ли духовно оскотява и изпада и в материална нищета. Струва ми се, че икономическата криза е повече оправдание за пустошта в душите ни. Разбира се, както казват: „битието определя съзнанието”, но то и битието, и съзнанието са потресаващо комерсиални, еснафски и егоистични и трудно ще доведат до духовни висоти. Все се надяваме на по-добро, но злото, бедността и корупцията властват във всички сфери на живота, а ние само стоим и се надяваме на чудо, все се надяваме…
Струва ми се обаче, че всичко все пак е в нашите ръце.

Щастливият народ е будният народ. Трябва да търсим правата си, да имаме високи изисквания, но и висока култура. Трябва да сме сърдечни, но не само, когато насреща е някой, от когото можем да извлечем полза. Трябва да научим цената на всичко и да преценим коя цена си заслужава да платим. Сега живеем в една тъжна страна, но нека повярваме, че можем да променим това. И то не като емигрираме, а тук и сега.

 


Вяра Иванова 18г.
Ученичка от ГПЧЕ „Симеон Радев” гр.Перник

Учебен център Тара

ТАРА АКТИВ ЕООД започва дейността си като Учебен център ТАРА с подготовката на кандидат-гимназисти и кандидат-студенти, както и с езиково обучение в гъвкави и атрактивни форми. С лицензия № 200612342 /19.07.2006г. на Национална агенция за професионално образование и обучение към Министерски съвет на РБългария към ТАРА АКТИВ ЕООД се открива ново направление – професионално обучение.

              

ГАЛЕРИЯ