Промените -

Промените – възможни или не в малкия и голям свят на статуквото, наречено „образователна система“

Все на ръба сме: между старото и новото, възможното и невъзможното, желаното и нежеланото. На перваза сме между собствения си малък свят и света на другите, с видим риск да не се задържим на перилата.

Както и да го погледнем, в която и сфера на живота да се взрем – все сме на ръба на бръснача. Така е и с образователната система.

Потребността от промяна в нея е очевидна. Необходими са нови форми за работа с деца и средства за обучение, насочени към повишаване качеството на образованието (не само в училище).

Образователни институции като Учебен център „Тара“ са в сферата на неформалното образование, в което се налагат донякъде условни понятия като „извънкласна“ и „извънучилищна“ дейност. Придобили широка гражданственост с тази формулировка, те обобщават цялата организирана в свободното време на учениците дейност. В тази връзка имаме и новоназначение: колегата ни Ния Стефанова като преподавател литературно творчество в извънкласни и извънучилищни дейности.

Променящите се условия ни карат сами да провокираме излизането си от добре познатото в зоната на комфорта. Засилената конкурентна среда (за жалост и нелоялна от нерегистрирани субекти с дейност, подобна на нашата) също ни принуждава да търсим нови посоки за развитието си като институция.

Да търсиш нови форми може би означава да си на крачка пред потребностите на децата – да предугаждаш техните очаквания, да се опитваш по интересен и достъпен начин да им представяш неразбираемия за тях свят на възрастните...

Как да се „направим на интересни“ без обаче да станем смешни?!

Как да сме завладяващи, въздействащи, истински и убедителни, ако не сме по детски естествени и спонтанни (без значение от възрастта ни)?! Ето това, май, е твърде трудно: да си останем по-дълго деца, без, разбира се, открития и досаден инфантилизъм на недоразвития индивид! Е, как да стане всичко това? Как да намерим мярката? Как да се отървем от обзелите ни апатия, досада и отегченост от живота, които несправедливо наричаме „мъдрост“? Как да загърбим битовизмите и да забравим житейските си проблеми?

Тук специалистите ще се намесят с редица психологически практики, следващи строга научна постановка за решаване на конкретни педагогически казуси...

Но дали понякога вроденият усет за Добро и Зло, Редно и Нередено, Справедливо и Несправедливо няма да ни помогне повече? Защото ако самите ние – възрастните – сме духовни, хармонични със себе си и света навън, едва ли ще е трудно да изградим и у децата ценностни опори, въпреки и  в бързо променящата се обществена реалност. Очевидно е, че проблемите на децата са наши, при това нерешени проблеми. Безспорно на никого не е лесно – и на родителите, и на учителите; и на директорите в училищата, и на мениджърите в образователните центрове. Изобщо не е лесно да си възрастен и от теб да се очаква винаги и категорично заемане на позиция. Не е лесно обаче и на децата.

Затова в Учебен център „Тара“ не спираме да се опитваме всячески да сме в помощ и на учениците, и на учителите, и на родителите. И тази учебна година (2015/2016) ще продължим дейността си в утвърдените форми на обучение – кандидатстване след 7. клас, матури, кандидатстудентски изпити. Поддържащите нива и занималнята са ежедневната ни подкрепа към учениците, но наред с тях са и езиковите и професионални квалификации, реализиращи желанието на курсистите ни за по-глобална промяна в собственото им личностно и професионално израстване. Различните арт ателиета подпомагат изграждането на естетически критерии у децата и възрастните, способстват релакса и дори променят погледа им към света, затова са широко застъпена част от образователните ни услуги.

 Реалността винаги може да бъде различна, зависи с какви очи я гледаш, а изкуството е твърде личен и необичаен поглед към заобикалящия ни свят. Един специфичен за всеки от нас „поглед отвътре“.

Не е без значение каква е визията за свободното време на децата и за това как да бъде прекарано то. Не е без значение какви перспективи ще им дадем за развитие (и тук в помощ ни идват занималнята по изкуства и спортът ).

В този аспект са и усилията на целия екип на Учебен център „Тара“ да доизгради започнатото в семейството, продълженото после от училището. Откриваме своята роля не просто като допълващо и съпътстващо училищната дейност звено, но като институция с нарастващи функции за възпитанието и обучението на детето. Към нас деца и родители вече 10 години подхождат с доверие, което остава оправдано.

Моята роля като ръководител на този екип е да съхранявам и подновявам ежегодно преподавателския и административен състав по начин, който най-адекватно отговаря на очакванията на деца и родители. Утвърдени и с опит или млади и ентусиазирини, колегите са професионалисти, но преди всичко хора с чисти сърца и души. Защото за тях работата в Учебния център не е просто средство за живот, а кауза, обединяваща ни в усилията да излезем от убийствената бездуховност на разпадащата се (не само у нас) традиционна образователна система...

Светът се променя. С него и образователната среда. И децата, и ние се променяме. Само че отговорността за състоянието на образованието, и в този смисъл за бъдещето на децата ни, е наша – на възрастните.

И ако всеки за себе си в своя малък свят пренареди приоритетите си, то може би рефлексията ще се усети осезаемо и навън.

Така малкият ни вътрешен свят ще промени големия – уж непроменящ се свят. И статуквото, дори в тромавата образователна система, може би ще бъде, ако не разбито, то поне пропукано.

                                                                                                                                                                   Марияна Бохотска – Директор на Учебен център „Тара“