Първият учебен ден – размисли и настроения

Наскоро ми попадна статия за първия учебен ден в Швеция, отразяваща реакцията на едно хърватско дете и впечатленията на неговите родители от скандинавската образователна система. Навярно този текст е задържал погледа и на много от вас. Той провокира у мен паралел, който ми се ще да споделя в навечерието на първия учебен ден.

От статията става ясно, че всичко е безплатно за ученика – учебници и учебни помагала, уроците по роден език дори. Всичко, ама всичко е безплатно. При нас се говори за едни 250-300 лв., необходими за подготовката на един ученик. И може би това е минимумът. Какво ли ще се окаже след  15. септември и първата родителска среща?! Ако пък не сте купили правилните тетрадки, мислете му – още колко ли пари ще трябва да похарчите! Може би тревогите надделяват над радостта да изпратиш ученик. Напрежението не приключва с първия учебен ден, но да спрем дотук с  тъжните коментари, защото от тях полза няма. Всички знаем как е тук и как е там. Какво обаче прави всеки от нас за промяната ?

Преди много години създадох Учебен център ТАРА точно с намерението да изградя оазис на различно отношение към ученето като дейност и ученика като обект на същата. Експериментите, нововъведенията не са лошо нещо, но в сферата на образованието май са повечко и с твърде резки обрати. Като следствие от това – множество потърпевши. Не само учениците, разбира се. И родители, и учители – дори цялото ни общество пада в капана на иновативните търсения на амбициозни чиновници. За нашия екип е важна спокойната атмосфера за децата, творческата свобода за колегите, партньорството с родителите и искреността в общуването, за да изградим едно ново отношение у учениците към нелекия процес на учене. То трябва да е ползотворно, но не и скучно.  И всичко това започва с първия учебен ден, с първия звънец, с първия урок...

Но думата днес е за съпоставката  - между нашата и другата образователна система. Много модерно е напоследък да се мерим със скандинавската (хем пазарна икономика, хем социален ангажимент – какво по-добро!).  Откъде да започнем съизмерването? И какво да включва то? Едва ли ще бъда изчерпателна, но все пак – да започнем:

• Те избират да са готови за живота, ние – за изпита.
• При тях няма „елитни“ и „слаби“ ученици, а при нас едни четат по цветни, други – по черно-бели учебници (нищо, че това разделение беше само намерение).
• Равенство между учениците, но и равенство в изучаването на всички предмети. При тях не се смята, че математиката е по-важна от изкуството, а при нас музиката, рисуването и физическото възпитание като че ли не са предмети.
• Равенството е и между родителите. Там учителите не се интересуват какво работят родителите, а тук е от първостепенна важност.
• Равенство при учителите. Там няма „любими“ и „омразни“, а тук критериите за преценка са някак размити, даже неадекватни: строгите са "лоши", макар че точно на тях след години сме най-благодарни.
• Самостоятелност: за тях тя е от изключителна важност с оглед на бъдещата реализация на децата, при нас – вместването в „калъпа“ на послушанието и зависимостта е в основата на разбирането ни за дисциплина и екипност.

Съпоставките могат да продължат, но и това е достатъчно, за да стане очевидна разликата  - разлика, която е отражение на народопсихологията на съответните нации. Не е необходимо сляпо да следваме нечия чужда система, но пък и нищо няма да навреди, ако се поучим от добрите практики в учебните системи на която и да е друга страна.

В навечерието на първия учебен ден освен равносметка като възрастни, можем да покажем отношение към децата – отношение на топлота, загриженост, подкрепа. Можем да превърнем този ден в празник за тях. 

Като Управител на Учебен център ТАРА Ви пожелавам  празнично настроение в първия учебен ден, вдъхновение и успехи през цялата учебна година!

Марияна Бохотска