"Рецепта" против разглезване

"Разглезен" не може да бъде описание на едно дете: този етикет не описва поведение - той го съди. Подобно поведение е провокирано от редица фактори, сред които сме и ние самите в ролята ни на родител, баба, дядо, понякога дори учител.

Ние - възрастните, сме хората, които, казано с други думи, отразяваме емоциите и действията на децата. Като отговорни за този процес, трябва да бъдем постоянни и последователни: поставяйки граници, да се вместваме в тях; издигайки забрани, да ги следваме.

Нека развенчаем някои от митовете за "разглезеното" дете:

1. "Прекалената" близост и обгрижването на детето водят до "разглезване".

Това съвсем не е така. Едно бебе има физическата потребност от близост и топлина: те го изграждат като индивид. В по-късна възраст подрастващият има не по-малка нужда от такава близост, но тя трябва да бъде духовна подкрепа. Вниманието и отношението ни към децата не могат да бъдат смятани за фактори, които водят до разглезване. Кой друг, ако не ние, ще зареди детето ни за цял живот!

2. "Разглезеното" дете иска да има всичко.

Разглезените деца не са тези, които искат да притежават всичко, а тези, на които не им е обяснено, че може да им се наложи да работят упорито за желаното- получаването му може да не бъде непременно веднага. Именно в това се крие силата на ефективното родителство- да обясни по адекватен начин на детето цената на желанията и усилията за постигането на всяко едно от тях .

3. Важно е да му кажем,когато се държи разглезено.

Сам по себе си, този подход никога не е довеждал до ефикасност и справяне с проблема. По-скоро той е явно изразяване на безсилие от страна на този родител или възрастен. Когато кажем на детето "глезен“ си, то чува  "нещо не ти е наред", а това води до объркване на представите му. По-скоро трябва да се замислим кое в поведението му осъждаме като "разглезено" и каква е нашата отговорност за това.

Детето винаги прецизира реакциите си съобразно нашето отношение и поведение спрямо него. То не се разглезва само - ние му го позволяваме, а когато не ни харесва това негово поведение- обвиняваме него,но не и себе си.