Рецепта за щастливи деца?

Отново е ваканция. Отново като родители сме изправени пред дилемата – при баба и дядо или в занималня. И ако все пак изборът е занималня: да играят само или и да учат (поне малко). Това вече е дилема за нас – учителите.

Кой ли не иска най-доброто за децата! Искаме да са здрави, умни... и щастливи, разбира се. Но ако са щастливи само когато играят на таблетите, колко да ги оставяме да го правят? Натискът да вършат нещо, което ние считаме за полезно, очевидно предизвиква недоволството им. Да ги оставим ли да изразят това недоволство и как да реагираме в крайна сметка? Доколко да сме настойчиви и трябва ли да отсъпваме пред детските капризи? И как хем да им дадем свобода на избора сами да вземат решения, хем да са послушни, т.е. да са ни „удобни“?

Послушанието не бива да е цел на възпитанието, а и постоянно потисканите емоции се отразяват върху имунната система на децата и те често боледуват. Добре знаем, че трябва да им позволим да изразяват мнението си, но нали има и някаква мярка все пак и в свободата. Ами ако ги разглезим и ги формираме като безкритични и егоистични хора, считащи че все някой им е длъжен за нещо? Как без да отнемаме инициативата и свободата им да им помогнем да се социализират, да формират едно толерантно отношение към останалите, запазвайки индивидуалността си и отстоявайки собствените си позиции?

Въпроси, въпроси... И никога еднозначни отговори.

Все ми се струва, че би било добре да дадем на децата си право на избор! Да подходим с уважение към този избор! Да ги подкрепяме и обичаме, без това да зависи от поведението им!

И кажете сега, че е лесно да си родител и учител!