ЕТИКЕТИ

учебен център учебен център тара обучение тара курсове матура български език обучения БЕЛ изпит кандидат студенти дистанционно обучение присъствено 7 клас интензивен курс математика кандидат-студенти езикова култура консултации съчинение групи онлайн обучение подготовка есе 6 клас групови умения ускорени литература група 12 клас занималня училище индивидуално онлайн френски език индивидуални знания немски език малки групи център услуги кандидатстудентски 10 клас личностно израстване изкуства едногодишен усъвършенстват история пробен кариерно развитие Тара ученик ДЗИ 5 клас успех чуждоезиково обучение професионално целогодишен английски език руски език деца 1 клас испански език целогодишна езиков кандидатстване кандидат гимназист двугодишен клас рисуване игри публикации кандидат- гимназист НВО Христо 4 клас децата приложни целодневна 3 клас 11 клас психолог 9 клас 2 клас курс 8 клас 5 забавления на открито спортни лятна ваканция консултация Смирненски Йовков Йордан яворов лятна занималня реализация уроци документи
  УЧЕБЕН ЦЕНТЪР ТАРА     ·       ЦПО     ·       НОВИНИ     ·       (+359) 2 980 7432

Ролята на изразните средства в „Арменци”

2015-03-31

Един от най-драматичните и трагични поети в модерната българска литература – основоположникът на символизма у нас Пейо Яворов, създава творчество, белязано от страдалческата участ на личността. Раздвоението на твореца и на неговия лирически субект е провокирано от непреодолимия конфликт между човека и заобикалящия го свят – свят, символизиращ изначалното Зло, самотата и непостижимата хармония. Този конфликт се задълбочава в късните текстове на символиста Яворов, но още в ранните му творби (през 90-те години), към които принадлежи и елегията „Арменци”, личи психологическата проникновеност на един от най-ярките представители на кръга „Мисъл” и на човека с бунтарско сърце, болезнено приел съдбата на угнетените като своя лична участ. Наред със социалните мотиви („Градушка”, „На нивата”), в т. нар. „реалистичен период” присъстват и национални проблеми, свързани с несретната участ на бореца за свобода и мотива за изгубената родина („Заточеници”, „Арменци”, „Родина”, „Хайдушки песни”).
     Образът на бореца за свобода в Яворовите „Арменци” напомня Ботевия, но неговата драма е много по-силна: той дори е лишен от възможността да се пожертва за родината. Самотници, страдалци, несретници, Яворовите арменци се опитват да забравят страдащата си родина,но същевременно, с това съзнателно обезсилване чрез виното, проумяват и невъзможността родината майка да потъне в забрава.Трагизмът на стихийния им бунт, скован от жестоките обстоятелства, може да се изрази единствено чрез песента.
     Принудени да напуснат родината след потушаване на въстанието им от турците през 1896 г., арменските бежанци се прощават с нея завинаги. Мъчително, протяжно безгранично, лирическото време в произведението създава илюзия за безвремие. Пробивът към бъдещето не носи светлина, а сгъстява трагизма (глаголните форми „щат спомен удави”, „заспа ще дух болен”, „глава ще натегне”, „изчезна ще” вещаят покруса, угасване на душевните сили, стопяване на надеждата, забрава и смърт). Пространствените реалии в текста също вещаят трагизъм в изгнаническото битие. Измеренията на родното са белязани от идеята за жертвата на всеки отделен народ, но и от универсалната обобщеност, свързана с раждането на хуманистичните идеали на цялото човечество. Конкретиката на историческото събитие и етническата принадлежност, изрично назована в заглавието, противостоят на универсалните послания в текста.
     Образът на родината е събирателен и обобщено – метафоричен. Нейната отдалеченост е фиксирана с точни пространствени определения („далеч от родина”, „в край чужди събрани”). Образът блян изплува в спомените на емигрантите със своята болезнена напрегнатост („майка робиня”, „нещастна родина”, „майчин страдалчески лик”). Изображението на родината остава в регистъра на отвлечените психически представи – спомен, видение, мечта. Родното е част от планетарното. Освен абстрактно, изгнаническото битие е белязано и със знака на суровата реалност („немили” в собствената си родина, „недраги” в гостоприемната чужбина – мотив, присъстващ и творчеството на възрожденците Ботев и Вазов). Образът на родното се стеснява и негативира (родина – бащин си кът – край чужди – порутен бордей). „Чуждият край се раздобрява на „порутен бордей” и „механа”, а това са знакови топоси на социална отхвърленост и самота.
     Образът на лирическите персонажи също съдържа контрастни характеристики. Чувството им за отговорност към родината води до мъчителното раздвоение. Тяхната слабост и невъзможност за действие се сблъсква с неизменната им храброст и готовност за подвиг. Трагизмът им се засилва от вътрешния драматизъм, очертан чрез разработката на двата мотива – за пиенето и пеенето. Идеята за забравата на поражението и страдащата родина е свързана с кипящото вино, удавящо спомена. Причината за страданието на борците е невъзможността да изпълнят дълга си и това очертава елегичното чувство в текста (метафората „тънат сърцата им в рани” засилва болката, а сегашното време на глагола „тънат” очертава безкрайната агония в страданието). Наред с безсилието обаче прозира и гневът (метафората „злоба ги дави” и инверсията „в кипежа си бесен”). Темата за слабостта неизменно е съпътствана и от идеята за духовната сила на родолюбците – сила, образно – метафорично представена чрез песента на бурята и слятата с нея бунтовна песен на арменците. Митологичният образ на бурята (Апокалипсис и Сътворение, рушене и съзидание) универсализира посланията (образните уподобявания между „Арменци” и „До моето първо либе” са очевидни), придава абстрактно-романтични изменения на лирическото пространство, измерения, достигащи до безкрая. Глобализирането на художествената идея, че героите търсят изход не само в „кипящото вино”, но и в „кипежа на борбата” (образ метафора), издига в култ неудържимия човешки порив към свобода. Образният паралелизъм между бурята в душите на бунтовниците и бурята като природно явление създава усещането за всеобхватност на борбата, а апосиопезата (в края на пета строфа) засилва драматизма, но и величието на този порив. Повторението в началото на всеки стих (анафората „и все”) нагнетява напрежението, сгъстява тъмнината, но и усилва мощта на колективния бунт.
     Финалът обединява двата мотива и връща към началната точка на безизходност (кръговата композиция не е белег на духовно безсмъртие, както в „Хаджи Димитър” на Ботев), а бележи безизходност. В липсата на изход обаче творбата носи и някаква надежда: песента като символ на борбата притъпява страданието и акцентира върху колективната сила на протеста на угнетените. Разбира се, тази съпротива е потопена в сълзи и елегизмът продължава да доминира. Мъката на борците, макар и стоическа, носи трагизма на раздиращото усещане за края.
     Звуковите картини засилват покъртителните зрителни такива още в четвърта строфа и създават усещането за задушаваща скръб. Асонансът (повторението на гласната „ъ”), както и алитерацията (струпването на съгласните „р”, „з”, „с”, „ж”) като средство от звукописа, хармонично се вписва в идейно-емоционалния план на текста и доизграждат и чрез структурата на творбата разтърсващата визия за едни отритнати, ненужни хора – обречени, безутешни, самотни. Тоталната бездомност на личността е обвързана с идеята за лишеност от родина. С ореола на святост („майка”), но, за жалост, и „робиня”, тя е десакрализирана и поругана от поробителя, което мотивира стихийния бунт на лирическия субект, способен на „чутовен подвиг”.
     За осъществяване художествените послания на текста от изключително значение е и образът на тиранина, провокиращ потребността от саможертва. Епитетите „беснеещ”, „безпощаден”, дадени при това в инверсия, както и сравненията със „звяр гладен”, разкриват нескритата омраза на лирическия говорител към виновниците за бездомността на патриотите.
     И двата образа (този на борците и този на родината) са представени многоаспектно – ту реални и конкретни, ту символно обобщаващи, което очертава трагизма на човешкото съществуване – живот, изпълнен със страдание, но и с неизменната готовност за трансформация на битието. Яворов стъпва върху конкретно историческия факт, свързан с унищожаването от турците на 1,5 млн. арменци, за да достигне до художествено обобщение на ролята на недоволния човек – бунтар, несретник, загърбил личните удобства и посветил се на родината. Въпреки родолюбието на своите герои, „единният и раздвоен” Яворов като модерен творец акцентира върху страданието и съдбовната обреченост на отделната личност, което прави саможертвата мъчителна, изстрадана и особено свята. Наред с това обаче лирическият говорител в „Арменци” е дистанциран от героите и тяхната родина, представени в третолична местоименна форма „те”. Въпреки съчувствието към бездомните страдалци, във философския подтекст на творбата като че ли е изведено заключението, че окаян пред Бога е този, който е оставил в беда нещастната си родина. Студенината на чуждия край е отреденото му разпятие, а мъката му - изкупление.
     „Арменци” се превръща в символно обобщение на страданието на човека, отлъчен от своята родина; превръща се в универсално послание към всеки, чиято активна намеса в обществото ще промени света. Само така борбеният човек ще се превърне в модел на осмислен достоен живот – живот, посветен на другите, на голяма благородна кауза, която е различна в различните епохи, но винаги има своята цена. И ако днес в България не е необходимо да жертваме живота си, за да бъдем полезни на хората около себе си, то достатъчно е всичко, до което се докоснем, да бъде направено с любов. Невинаги обществената ситуация изисква подвиг като този на арменските патриоти, но никога патриотизмът не е излишен, а, надявам се, не е и „мръсна” дума. От друга страна, патриоти – много, родината е само една...


Доника Паскова,
11 кл., Американски колеж – София

Учебен център Тара

ТАРА АКТИВ ЕООД започва дейността си като Учебен център ТАРА с подготовката на кандидат-гимназисти и кандидат-студенти, както и с езиково обучение в гъвкави и атрактивни форми. С лицензия № 200612342 /19.07.2006г. на Национална агенция за професионално образование и обучение към Министерски съвет на РБългария към ТАРА АКТИВ ЕООД се открива ново направление – професионално обучение.

              

ГАЛЕРИЯ