Съревнованието - начин на мислене

   За възрастните съревнованието понякога е начин на мислене, друг път- маниер на поведение. Понякога –полезно, друг път- в ущърб на личността за сметка на „голата“ амбиция, съревнованието е и това ,което ни въздига, и това , което ни срива (въпрос на средства и цели в живота).
   И при децата е така.Те също трябва да оцеляват в конкурентна среда. За тях дори е по-трудно, защото те все още нямат изградена реална самооценка, липсва им достатъчен житейски опит, с крехка психика са. И точно децата като че ли са най-жестоки. В стремежа си за изява, те понякога грубо нарушават етичните норми . За тях с особена острота стои желанието да са първи, трудно приемат загубите, придобиването на умения винаги е съизмеримо с резултатите- собствените и тези на приятелите и съучениците им. Но дали това е правилният начин, по който трябва да се усъвършенстват? Не пропускат ли да развият своите чувствителност и емоционалност, постоянно съверновавайки се с някого и непременно, стремейки се към първото място ?
   Учителите сме хората, които трябва да съчетаваме амбициите и знанията им, да канализираме енергията им, да изграждаме чувствителността и креативността им, да укротяваме състезателния дух на децата в името на знанията, които усвояват. В крайна сметка може би трябва да им покажем, че уменията се придобиват независимо от това дали се съпоставяме с останалите . Успешната ни реализация е резултат от нашето поведение и начина ни на мислене, не толкова от съревнованието.
 За жалост обаче не можем да укротим социалните процеси по посока на материалното съревнование ( при младите процесът стои с изключителна острота : кой е с по- нов модел телефон, с маркови дрехи и обувки, с кола или без при по-големите ученици ). Всеки иска да се издигне в средата си чрез материалното. И няма лошо. Нека детето дори бъде възнаграждавано с материални неща и когато е успешно, и когато си е то. Проблемът е в мярката и в усещането, че може материалното да е компенсация за други дефицити. С формирани ценности и укрепена вяра в собствените сили, младият човек може да отстоява себе си, въпреки средата.
 Съревнованието- и като мислене, и като поведние , може да мотивира, но и да депресира всеки човек без оглед на възрастта. Ако в основата на личността стоят здрави ценности и реалистична себеоценка , съревнованието ще бъде повече градивно, отколкото деструктивно.