Трябва ли децата да

                                                                  Трябва ли децата да хапват шоколад за Коледа?
                                                /или за липсващите парчета щастие в чорапчето на Дядо Коледа/

   От години традицията повелява за празниците да се напълни чорапчето на Дядо Коледа с лакомства, орехчета, дребни сладки изкушения. Прекрасна възможност за баби и дядовци да засвидетелстват своята радост към внучетата чрез желанието си да ги направят щастливи.
В днешните дни обаче това желание никак не кореспондира с твърдото родителско намерение децата да не хапват сладко.
   Повечето от децата, които съм консултирала в годините, имат тотална забрана да ядат шоколад - на някои им е обяснено, че е много вредно и ще им донесе големи щети в бъдеще, на други - че и без това може да се живее, на трети - че има време да го опитат.
Много от децата вече са развили страхове - че ще им паднат зъбките, че ще станат дебели, че ще им излязат пъпки и ще погрознеят, че Феята на зъбките никога няма да дойде при тях. Други пък са в тотално недоумение защо ги продават онези лъскави и приказни дядоколедовци и шоколадови играчки, като никой не трябва да ги купува.
А още по не разбират защо на едни, различни от тях деца, им ги позволяват.Наскоро родител ме убеждаваше как детето му няма как да изживее страдание по нещо, чийто вкус не познава.
   Често обаче се забравят всичките други тенденции, които съпътстват този процес.А именно - често децата се наслушват на мнокократни скандали между родители, които все забраняват и баби и дядовци, които все напират да наградят внучетата с поредното купено шоколадче. В такива моменти трудно може да се обясни на детето кой е добър и кой лош, защото и двете враждуващи страни не могат да се разберат. Често детето, точно като в ситуациите на развод, мисли себе си за виновно за тези скандали, защото човекът, който трябва да яде или комуто категорично тряба да се забрани шоколадът, е тъкмо то.
   В резултат децата виждат няколко неща:
 -родители, които постоянно като фокусници бързо скриват лъскавите лакомства, още преди детето да е успяло да ги докосне
 -авторитетът, от когото зависи животът му/мама, тате или и двамата/лъжат, че то не обича някакви неща, чийто вкус то изобщо не знае
 -случват се чести спорове с несъобразителни и настоятелни роднини, които са запазали в спомените си и поддържат традицията,че при визита децата да се радват с шоколад .
   Истината е, че често родителите забравят, че това, върху което слагат мораториум сега, няма как да съблюдават завинаги. Работейки дълги години преди като училищен психолог, многократно съм виждала как на училищната лавка дечица, на които е забранено яденето на шоколад вкъщи, са изхарчвали всичките си пари за сладки лаковства и после са обяснявали на родителите си, че са си купили плодове. По този начин забранените сладки неща вкарват лъжата в семейните отношения на всички нива на общуване: деца-родители, родители-деца, родители-баби и дядовци, баби и дядовци- деца. Родителите крият от децата лакомствата, бабите и дядовците ги дават скришом от родителите, децата на по-късен етап лъжат, че продължават да не ядат сладко. Да не забравяме и че всичко забранено е в пъти по-желано.
   Може би най-опасната тенденция е онази-манипулативната, чрез която децата, убедени от своите родители, вярват, че не обичат шоколад.И може би тъкмо с това се пълнят иначе вече почти празните коледни чорапчета, не с радост от намерени лакомства, а с фина манипулация. А иначе чисто психологически е доказано, че всичко разрешено, но дозирано в умерени граници, е по-здравословно, отколкото забраненото сега, което утре ще прерастне в другата крайност - често свръхстремеж към сладко. И ако на детето си, което е на две,три или четиригодишна възраст родителят ще успее да забрани шоколада, то ще може ли да възпре тринадесет или четиринадесетгодишния си тийнейджър, който ще има да наваксва. Защото храната може да бъде забранена, но не и изкушението от нея. А манипулирането? То или ще остане като родителски прийом и за в бъдеще, от който ще пострадат чистите и искрени семейни отношения, или и порасналите деца ще го разпознаят като успешен похват и когато утре кажат на родителя "Купи ми еди-какво си, или ще избягам от вкъщи!", със сигурност няма да са виновни те.

                                                                                                                                                                                                    Венета Младенова - психолог