ЕТИКЕТИ

учебен център учебен център тара обучение тара курсове матура български език обучения БЕЛ изпит кандидат студенти дистанционно обучение присъствено 7 клас интензивен курс математика кандидат-студенти езикова култура консултации съчинение групи онлайн обучение подготовка есе 6 клас групови умения ускорени литература група 12 клас занималня училище индивидуално онлайн френски език индивидуални знания немски език малки групи център услуги кандидатстудентски 10 клас личностно израстване изкуства едногодишен усъвършенстват история пробен кариерно развитие Тара ученик ДЗИ 5 клас успех чуждоезиково обучение професионално целогодишен английски език руски език деца 1 клас испански език целогодишна езиков кандидатстване кандидат гимназист двугодишен клас рисуване игри публикации кандидат- гимназист НВО Христо 4 клас децата приложни целодневна 3 клас 11 клас психолог 9 клас 2 клас курс 8 клас 5 забавления на открито спортни лятна ваканция консултация Смирненски Йовков Йордан яворов лятна занималня реализация уроци документи
  УЧЕБЕН ЦЕНТЪР ТАРА     ·       ЦПО     ·       НОВИНИ     ·       (+359) 2 980 7432

Хуманистичното отношение на Дебелянов

към жертвите на войната в текста на "Един убит"

2019-04-18

                                                              Хуманистичното отношение на Дебелянов към жертвите

                                                                                на войната в текста на „Един убит“


         Основополагащо значение в художествения свят на Дебелянов е стремежът към примиряване на две крайности – Славейковата личностна монолитност и Яворовото душевно раздвоение. В текстовете му проличава безсилието пред отчуждението, пред екзистенциалната изоставеност на човека в сивото битие. Но фронтовата лирика на най-нежния поет в българската литература представя самотника като потопен в безликото множество и среща човешкото с нечовешкия лик на войната. В творбите му често се пресичат идеите за всеобщата пустош и уникалността на личността, застанала между живота и смъртта. На фона на ужаса, разиграващ се на фронта, в стихотворението „Един убит“ проличава дълбокият хуманизъм на Дебелянов към жертвите на най-голямото зло- войната.
        Войната е осмислена като съдба, като онази част от настоящето, обезсмислило човешкия живот. Тя предизвиква кризата на нравствеността, изгубила ориентир за Добро и Зло. Хуманизмът на Дебелянов се крие зад индивидуалния морал на лирическия човек – прекрачил стихийността на първичния инстинкт, готов да се сроди с врага. Философията на автора се сблъсква с иронията на хаоса, за да докаже, че военният триумф не може да бъде триумф на човека. Отправено е посланието, че първо сме човеци, а след това принадлежащи към други общности, наложени от социума. Политическите роли, отредени от войната, рухват пред лицето на смъртта.
        За Димчо Дебелянов войната не е висш идеал, наситен с патетико-героични чувства: тя не е подвиг, нито шанс да се възстанови изгубеното равновесие в света. В противовес с Ботевите стремежи за борбата като единствена цел в живота на героя, войната при Дебелянов се явява неочакван по размерите си катаклизъм в сферата на хуманността. Тя е вечен, повтарящ се феномен в жетейския път, който в своята ожесточеност заличава човечността у нас и у другите. Християнската етика – „обичай ближния си“ – се изпитва сред гърмежите на оръдията. А с нея умира и уникалността на всеки войник на фронта. Всички те се превръщат в безнравствена маса, действаща по чужди правила и заповеди, което уеднаквява тяхната същност. Символистичната индивидуалистична естетика рухва пред унифицирането. Войната е и грях, защото отнема живота, а враговете стават равни пред смъртта, което очертава превеса на християнските ценности пред тези на политическите ламтежи.
       Сред хаоса на фронта се случва едно парадоксално осъзнаване на лирическия говорител: сред заличения абсолютизъм на понятията Добро и Зло, той открива, че наложените политически роли „свой-чужд“ нямат място в отвъдния свят. Побратимяването със загиналия враг е проява на истинска човечност, заличаваща разграничителните линии, конфликтите и жестоката омраза. Героят успява да превъзмогне онази враждебност, насистаща съзнанието с идеята за убийството като дълг по време на война. Пробудената му съвест, възвърнатата етика на любовта и милостта, водят до припознаване на противника в съратник за утвърждаване на чисто човешките ценности.
       Този „един убит“ се е докоснал до типичното за Дебелянов примирение пред смъртта. Готов да премине в другия свят, където ще получи истинска утеха за неслучилия се живот, Дебеляновият лирически субект чезне по Доброто, страда от липсата на хармония, но я очаква в инобитието:
                                                                                  трепкат плахи и ненужни
                                                                                  с кръв напръскани писма.
        Метафората „трепкат“ говори за съхраняващата се искра на неосъщественото битие. Те са знак на присъствие на личността-знак, който мигновено е превърнат в белег на неговото отсъствие. Затова са „плахи и ненужни“: няма кой да ги прочете. Те са ненадежден порив на желанието да живееш чрез спомена. Последния знак е оставила Смъртта. Епилогът на живота е написан върху разхвърляните писма - белег на някогашно съществуване.
        Реторичният въпрос „Кой е той и де е бил“ разкрива същността на войната като заличител на името, като отреждаща една и съща съдба на всеки, впуснал се в нея. Хуманистичните възгледи на Дебелянов обаче не позволяват на врага да се превърне в поредния „един убит“. В аналог с Вапцаровото възклицание „Какво тук значи някаква си личност!“ , стихотворението пародира схващането за жертвите просто като статистика. Всеки убит ще се превърне в унифицирана личност, но християнските норми, етиката на морала, ще подчертаят неговата уникалност, макар и да е един от многото.
       И ако Христо Смирненски използва една личност като алегория за силата на множеството („Йохан“) и подчертава подвига на тълпата, устремила се към преобръщане на познатия свят, то Дебелянов, верен на хуманизма в себе си, не се примирява с общия знаменател, под който са поставени жертвите. Лирическият му герой търси знаците на човешката индивидуалност, която превръща събитията на фронта в трагедия.
       Антитезата „в ден на вихрени победи / да умре непобедил“ подсказва иронията на съдбата. Военният триумф не е триумф на човека. В тези стихове се изобличава категорично същността на войната като обединяваща личностите в обща участ, но и разделяща индивидуалния идеал с принципите на света. В този смисъл спасение от ужаса на войната се оказва смъртта – израз на собствено очакване за утеха, ласка и покой, за спасение в гибелта от „неволята челна“ на живота.
       Хуманният порядък на текста проличава най-ярко чрез прозрението на лирическия говорител. Неговите проявени чувства всъщност са просто „смешна жал, нелепа жал“. Резкият отказ от полагане на себе си в образа на другия насочва към драстичния обрат в нагласата на героя. Той осъзнава, че съвместяване на противоположностите сред изискваната безпощадност би следвало да е абсурден акт на човешкия инстинкт. Осъзнат е циничният кръговрат на войната, в която всички са и палачи, и жертви:
                                                                          Не живот ли да отнеме
                                                                          той живота свой е дал?
      В жестокия затворен кръг на фронта и живите, и мъртвите се оказват жертви на света, на безмилостното битие. Правилата на фронта опровергават възродилия се морал в лирическия човек, който в други текстове от фронтовия цикъл на Димчо Дебелянов търси временен приют в домоподобните пространства на хижи, биваци, палатки. 
       Очертаната композиционна рамка чрез първия и последния стих затваря опита да се надмогне принудата на войната и безсилието този опит да има друг израз освен вътрешния. Невъзможно е да се притъпи възродения морал и проявеното състрадание към жертвите, защото и лирическият говорител споделя същата несрета. Затова неговият опит да опознае другия се превръща в себепознание, а войната не е пресъздадена с опълченски патос, а с трагично-фаталистичен патос.
      „Един убит“ разкрива как по време на война нравственият кодекс се преобръща. Текстът възстановява хуманния проект за човешките отношения и оплаква тяхното разпадане. Той е свидетелство за вътрешната борба със самия себе си, за раздвоението между съвестта и чувството за дълг, макар и по принуда. И въпреки че се опитва да забрави това „нелепо“ сродяване с врага, героят не може да се откъсне напълно от връщането към човешкото.
       В аналог с този текст, Йовков също поставя проблема за изгубения сред войната човек. В разказа „Последна радост“ отново са зададени нелеките въпроси за развиването на слепите инстинкти, за момента, когато агонизира моралът, но и за идеята, че събитие е не военната победа, а победилата човечност и усетът за красивото, въпреки грозотата и ужаса на войната. За Йовков войната е също така отправна точка за размисъл върху общочовешките проблеми.
      Хуманистичното отношение на Дебелянов към жертвите на войната застава първо зад жестоките действия на фронта и разкрива тяхната противоречивост спрямо човешката същност. То ярко се проявява чрез лирическия герой, осъзнал, че всички-и чужди, и свои – споделят една орис. Той, подобно на самия поет, не може да гледа безучастно към заличаващата всякаква проява на човешка идентимност война. И въпреки че е теглен от принудата да се сражава, неговият морал остава над стихийността и войнстващия дух. Защото и той самият е станал жертва на събитието, което ще изстрие човешкото от света.
      В съвременността събитията, оприличени на война, се разрастват всеки изминал ден. Те намират израз в загубата на чест, достойнство и любов сред „мирните“ войни на интереси и характери. И макар да няма гърмежи на фронта, хуманните чувства са приглушени от суетата и егоизма. А забързаното ежедневие не позволява на човека да се вгледа в жертвите на този емоционален катарзис, не позволява  да се вгледа в себе си.


                                                                                                                                                               Анита Георгиева, 12кл.

                                                                                                                                                                                          

Учебен център Тара

ТАРА АКТИВ ЕООД започва дейността си като Учебен център ТАРА с подготовката на кандидат-гимназисти и кандидат-студенти, както и с езиково обучение в гъвкави и атрактивни форми. С лицензия № 200612342 /19.07.2006г. на Национална агенция за професионално образование и обучение към Министерски съвет на РБългария към ТАРА АКТИВ ЕООД се открива ново направление – професионално обучение.

              

ГАЛЕРИЯ