ЗА или ПРОТИВ оценките в училището

С годините сме свикнали да получаваме обратна връзка от семейството, от приятелите, от учителя в училище или изобщо от света около нас за всяка дейност, която извършваме.

Често пъти получаването на оценки и коментари от учителите провокира в учениците безкрайни емоции. А защо е необходимо едни така безобидни числа да предизвикват толкова различни чувства? Не е ли нормално оценката да е най-лесният начин да получим адекватна преценка? Според привържениците на оценяването това е така, защото обратната връзка е полезна. Благодарение на нея разбираме какво трябва да подобрим и как точно можем да го направим.

Не по-малко са привържениците и на обратната теория. Те са за свободното възпитание, в което развитието на детето трябва да се осъществява без външна намеса. Тя поражда в учениците неувереност в собствените им сили, комплексира ги и ги отчуждава един от друг. Аргумент против оценките е и това, че те внасят субективизъм, особено при децата от семейства с нисък социален, материален и образователен статус. Те ги рамкират и ограничават. Именно затова като компромисен вариант бе въведена точковата система в оценяването. По този начин оценяваният бива класифициран, без да бъде пряко назован "отличник“ или "двойкаджия“.

Всъщност каквато и да е - с оценки или точки, обучението е двустранен процес. Без непрекъснатата обратна връзка не може да се регулира неговата ефективност, затова оценяването има значение не само за ученика, но и за учителя и родителите. Тя е един от най-важните компоненти на съпоставяне на ученика в паралелката, семейството, училището и обществото.

Всички знаем, че за да преборим даден страх, трябва да се изправим очи в очи с него. Именно тук е разковничето на самото оценяване. Голям е броят на хората, които изпитват страх от оценките, а не е нужно, нали? Те са средство, а не фактор.