„ Аз съм българче свободно......“

В навечерието сме на Освобождението на България. Ние-екипът на  Учебен център ТАРА ( мениджъри, преподаватели, психолози,логопеди) ,смятаме , че почитането на традициите, тяхното припомняне и тържественото им отбелязване съвместно  с нашите деца,  изгражда трайни спомени у тях, води до съхранение на националната ни памет чрез лични преживявания.

Малко история относно празника:

На 3. март  се празнува  Денят на Освобождението на България от османско владичество, след като на тази дата през 1878 г. в градчето Сан Стефано- днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

Наред с имперските интереси на Русия за обяваяване на  Руско-турската война,жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г. предизвиква огромен отзвук в Европа и провокира намесата на Русия.  Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия. Българите дават своя дял за отвоюването на свободата си ,и то не  само по време на войната. Неслучайно с такава радост се отбелязва този ден, а свободата и националните ценности трябва да се отстояват ежедневно.

За първи път празникът на Освобожението се чества на 19. февруари 1880 г. (3. март нов стил) като "Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанския мирен договор". От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г., а на 5 март 1990 г. е утвърден за национален празник.

Усетили празничното настроение, ние- възрастните , трябва да го предадем на децата си. С настроението може би трябва да предадем и Вазовата гордост от „ всичко българско и родно“ . Да ги накараме да заобичат  БЪЛГАРСКОТО  и да проумеят, че СВОБОДАТА ,макар и право, не е даденост. Само така всяко дете ще се почувства „българче свободно“.